RSS Feed

Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно Хранене (ВМ-НВХ)

автор

Милко ГеоргиевВМ-НВХ : 60% Мазнини 25% Протеини 15% ВъглехидратиТялото има нужда от енергия и градивни елементи. 75% от калориите в храната трябва да са под формата на енергия (мазнини и въглехидрати), а останалите 25% на градивни елементи (протеини).

I. Протеини

Пълноценните източници на протеини и полезни мазнини са месото, яйцата и сирената. На всяко хранене трябва да присъства животински протеин, за да е то пълноценно хранене според физиологията ни. За да се усвоят протеините е нужен пълен комплект минерали (Ca, Mg, Zn, Fe и др). Протеините на прах нямат усвояемост и стават в тялото на захар.

1. Месо

Под месо разбираме цялото животно – мускулите (червено и бяло месо) и всички останали органи. Рибата също е месо. В човешкото тяло има органи идентични с тези в животното и ние имаме нужда от концентрираните в тях вещества. Месото се приготвя алангле, за да се пази протеина.

ВНИМАНИЕ! Ако протеините са над 45% от калориите, тялото използва значима част от тях за производство на енергия. Това претоварва черния дроб, повишава киселинността и води до възпаления. 30% от месото да е сланинаЗатова месото с ниско съдържание на мазнини (филе) трябва да се допълни с мазнина (масло, сланина, мас, сметана).

Важни органи:

  1. Черен дроб – Vitamin A (Retinol, липсващ в растенията); много пълен комплект от минерали и витамини.
  2. Сърце – CoQ10 нужен за производство на енергия в клетките
  3. Главамозък – пълен набор от мастни киселини и холестерол, нужни за изграждане на всяка клетка, стероидни хормони и за още ключови за живота процеси; очи (Retinol).
  4. Кости – като бульон, който съдържа костен мозък и минерали.
  5. Хрущяли от ребра и стави.

Важни животни: по-дълго живели, обикновено по-едрите видове (свинско, говеждо, агнешко), имали време да акумулират повече микроелементи от бедните, индустриални фуражи. Свинята е най-близка структурно и химически до човека, което я прави пълноценен източник на хранителни вещества. Пилешкото месо е най-бедно, защото в индустрията пилето пораства само за 35 дни. Колбасите трябва да са сурово сушени и без течности.

2. Яйца

Жълтъкът е най-важното и ценно в яйцето, в него са 40% от протеина и всички минерали и витамини. От яйце се изгражда цял организъм с всички жизнени органи и системи и ние ги приемаме като храна за нашите органи. Яйцата може да съставляват 1-2 от дневните хранения.
Начин на приготвяне: рохки, за да се запазят веществата в жълтъка, или сурови (снесени преди не повече от 14 дни).

3. Сирена

Сирене е мляко ферментирало/зряло поне 90 дни. В млякото въглехидратите са 5% и при зреенето бактериите ги изяждат.
Белег за узряло сирене е съдържание на въглехидрати под 0.5%.

Хубавите сирена са плътни и мазни: саламурено, кашкавал, моцарела, чедър и гауда. За предпочитане са овчите. Избягвайте топени и пушени сирена, както и прясно мляко. Киселото мляко днес е загубило голяма част от своята полза.

Холестеролът присъства във всяка от трите изброени групи храни, защото той изгражда всяка една клетка от организма, стероидните хормони (тестостерон, естроген, прогестерон, кортизол), участва в храносмилането, в усвояването на мастно разтворимите витамини и в много други важни процеси. Месото е изградено от клетки с холестерол, яйцето ще изгради клетки и хормони, млякото е храна, богата на градивен материал. Консумацията на храни богати на наситени мазнини и холестерол не води до повишаване нивата на холестерол в кръвта.

II. Мазнини

1. Наситени (животински масла)

Масло, мас, сметана. Полезните мазнини променят агрегатното си състояние. Те са единствените, които позволяват топлинна обработка и то само под формата на варене (в тенджера или тава до 175°C).

Забравете за пърженето!

2. Ненаситени (растителни олия)

От растителните олия използвайте само сурови, студено пресовани, в ограничени количества, до 5 супени лъжици на ден. Не гответе топлинно с тях, защото мазнините се окисляват и стават канцерогенни. Напълно изключете олиото, маргарина и други преработени ненаситени мазнини.

III. Въглехидрати

Въглехидратите са високо реактивно и агресивно гориво. Тялото се стреми да държи концентрацията на кръвната захар в интервала 3.7-4.7 ммол/л.

1. Бързи / прости / сладки въглехидрати

Бързите въглехидрати са с проста структура, започват да се разграждат още в слюнката и се усещат сладки на вкус – плодове, мед, шоколад и прочие. Те бързо влизат и бързо излизат от кръвта. В големи количества водят до напълняване и диабет. В малки количества (под 15% от дневните калории) и с разум водят само до вкусова наслада.

Плодове
За предпочитане са ароматните (малини, ягоди, къпини, боровинки), от които може да се консумира два пъти по-голямо количество в сравнение със сладките (грозде, банан, диня).

Алкохол
Алкохолът може да се счита за ултра бърз въглехидрат. Консумирайте разумно и с кеф. Избягвайте ликьорите, защото комбинират високо съдържание на алкохол и захар.

2. Бавни / сложни / нишестени въглехидрати

Бавните въглехидрати са със сложна структура и разграждането им отнема време. Те носят много енергия/калории и бързо изчерпват квотата от 15%. В повечето случаи неразградени части от тях достигат дебелото черво и ферментират в него, възпалявайки го.

3. Фибри

ВНИМАНИЕ! Фибрите в по-големи количества са вредни – неусвоими, възпрепятстват усвояването на протеина и минералите, дразнят и увреждат тънките черва, ферментират в дебелото черво и го възпаляват. За естествената дефекация са важни водата и мазнините от храната, които поддържат лигавицата на червата влажна и чиста.

Зеленчуци
Под формата на малка салата или гарнитура. Листни (марули, спанак), ряпа, зеле, краставици, домати, броколи, зелен фасул, карфиол. Може и гъби. Избягвайте нишестебобови и зърненикартофи, боб, ориз, зърно и всичко от брашно, леща, царевица, соя.

Ядки
Ядките имат черупки (орехи, бадеми, лешници). Да се ядат сурови и в малки количества, защото са богати на растителни мазнини.

IV. Вода

2.5-3.0 литра на ден. За оптимално хидратиране се пие в рамките на 500 мл на час. По време на хранене може да се приема до 500 мл течности и след това се чака 2 часа преди да се пие вода отново.

Време между храненията: Поне 5 ч. Хранете се 2-3 пъти на ден, за да има време храната да се разгради в стомаха и да е готова за усвояване в тънките черва, преди да е постъпила нова храна. В противен случай усвояването е недостатъчно и значимо количество храна попада в дебелото черво, където загнива.

Вечерята е най-важното хранене – дава на организма вещества за регенерацията, която е най-силна по време на дълбокия сън. Тя трябва да е 1-3 часа преди лягане за сън.

ВНИМАНИЕ! Никога не смесвайте протеин и въглехидрат (напр. месо и картофи). Десертът да е отделен от храненето на 3.5 часа след и 1 час преди него.

V. Хранителни добавки

Обработваемите земи са изтощени и бедни на микроелементи. Оттам са бедни фуража и хранените с него животни. Това налага използването на хранителни добавки – минерали и витамини.

VI. Дегенеративни заболявания

Възпаленията имат главно три причини

  1. Намаляване на pH към киселинно. Получава се при прекаляване с протеините и пиене на прекалено малко вода.
  2. Окислени растителни олия. Ненаситените мазнини лесно се окисляват и стават опасни.
  3. Висока кръвна захар (ВКЗ).

Диабет
Всички хора, които консумират над 45% от калориите си от въглехидрати са в състояние на диабет (захар в кръвта над 5.2 ммол/л) през по-голяма част от времето. Инсулинът им се бие от панкреаса, вместо от инжекция.

Рак
Раковите клетки са анаеробни и се хранят без кислород, ферментирайки въглехидрати/глюкоза, докато здравите клетки се нуждаят от кислород и мазнини. Комбинацията от нисък пулс (бедна на кислород венозна кръв) и ВКЗ създава идеални условия за проспериране и надмощието на раковите клетки.

Фибрите в повече са вредни

автор

Христо РадневФибрите, наричани още влакнини или целулоза, са масово прокламирани като много полезен компонент на храната, но всъщност, в по-големи количества, те представляват сериозна заплаха за здравето. По същността си, те са баластни вещества, несмилаем компонент от растителните храни, който, минавайки през храносмилателната система, абсорбира вода и увеличава обема на изпражненията. В химически аспект повечето от тях са сложни въглехидрати – олигозахариди и полизахариди.

Съществуват два вида фибри

  • Разтворими –  фибри, които се разтварят във вода и образуват хомогенна желатиноподобна маса. При преминаването си през червата, биват преработени от чревната, бактериална флора и отделят голямо количество газове. Зърнените култури, кореноплодните зеленчуци, бобовите, вътрешността на повечето плодове са богати на разтворими фибри.
  • Неразтворими –  фибри, които остават цели във вода, но въпреки това попиват течности. Механичното дразнене на чревната лигавица, ускоряващо изпразването на червата се дължи на тях. Изграждат обвивките на всички зърнени култури и ципите на плодовете. Богати източници на неразтворими фибри са зелените зеленчуци, ядките и семената.

Фибрите и храносмилането — Какво става когато прекалим?

  • В устата – кариесите и другите патологични състояния на зъбите и устната кухина се характеризират със свръх развитие на бактериални колонии. Въглехидратите от зърнените и бобовите култури, както и от други растения с високо съдържание на фибри способстват за това.
  • В стомаха – когато голямо количество фибри попадне в стомаха, храносмилателните сокове се попиват бързо и по този начин останалата храна се смила частично. Неразтворимите фибри са силен дразнител за лигавицата на стомаха. Неслучайно,  хора със стомашна язва или гастрит се хранят с течности и избягват „груби” храни.
  • В тънките черва – фибрите влизат в тънките черва с увеличен обем. Когато попаднат в дванадесетопръстника взаимодействат със жлъчните соли и възпрепятстват усвояването на мазнините, а оттам и на холестерола и мастноразтворимите витамини A, D, Е и K. В неразтворимите фибри се активират фитати и ензимни инхибитори, които блокират усвояването на минерали и натоварват панкреаса. Прекалената консумация на фибри се свързва с панкреатит и жлъчни камъни.
  • В дебелото черво – на хора страдащи от запек е общоприето да се дават допълнително фибри. Поддръжниците на този подход твърдят, че стимулацията от триенето на неразтворимите и ферментацията на разтворимите фибри са ползотворни и безопасни процеси, но това далеч от истината. При повечето хора запекът се дължи на дисбактериоза (недостатъчна и/или небалансирана флора в червата заради употреба на антибиотици, преяждане) и/или слаба чревна перисталтика (липса на чревен тонус от лекарства, стрес и др.). Една от функциите на чревната флора е да задържа вода в изпражненията. За разлика от ползотворните бактерии, влакнините задържат водата прекалено кратко и изпражненията бързо губят водно съдържание и изискват усилие при отделяне. Тази насилствена дефекация издува външните и вътрешните хемороиди и стеснява червата. Следват още неуспешни опити и влошаване на състоянието до порочен кръг, който продължава, докато тялото започне да реагира със силни крампи и диария – реакция срещу инфекциозен процес. При излизането си от тялото, изпражненията понякога прекомерно увеличават диаметъра на разтегнатия анус и причиняват анални фисури, благодарение на уголемените до 5 пъти фибри. Подобното на шкурене въздействие на неразтворимите фибри, с времето причинява язви по цялото протежение на дебелото черво и най-вече на ректума. Освен всичко останало, на страдащите от запек се препоръчва да намалят приема си на животински мазнини, което съвсем влошава ситуацията, защото те са най-силния стимулатор и помощник на чревната перисталтика.

Колко фибри да ядем?

Всички хранителни добавки, които представляват извлеци от зърнен фураж – обвивки и трици – надвишават в пъти безопасното количество баластни вещества. Завишения прием на зърнени, бобови и кореноплодни растения също е опасен и ненадежден начин да се регулира чревната перисталтика, като може да доведе до различни стомашно-чревни заболявания, хранейки патогенни микроорганизми с въглехидрати. За нормалното функциониране на храносмилателната система у възрастният човек е необходимо нищожно количество фибри при наличието на нормална чревна флора. Ако редовно се пият натурални, млечно-кисели напитки – кефир, кисело мляко и прочие – дори този минимум от фибри отпада. Умерената консумация на сезонни плодове и зеленчуци е нормалният източник на влакнини и поддържа нивото на полезни бактерии в дебелото черво.


Повече информация:

  • http://gutsense.org/
  • http://www.westonaprice.org/modern-diseases/digestive-disorders/589-primer-digestive-system.html

Хлябът – нездрава традиция

автор

Христо РадневХлябът и изделията от тесто са основна част от диетата на съвременния човек, но малко хора знаят за вредите от тях. Те са бедни на хранителни вещества с изключение на минерала мед, който обаче е токсичен, когато в диетата има нисък прием на цинк.

Защо хлябът засища и ни се приисква филийка?

Въглехидратното съдържание на белия хляб е около 55%, оттам и пристрастяващите му свойства на високо-въглехидратна храна – чувство за бързо засищане при глад. В различните сладкиши и торти има дори още повече въглехидрати. Преминавайки през стомаха и червата, хлябът запазва плътността и голяма част от обема си, създавайки илюзията за ситост.

Защо хлябът запича?

Еластичността на тестото се дължи на протеина глутен, който е трудно смилаем и силно алергенен. Доказано е, че необратимо уврежда лигавицата на тънките черва, чрез автоимунна реакция на организма. Глутенът се намира в зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Използва се масово в хранителната индустрия като стабилизатор, а в миналото се е използвал като лепило (glue – лепило). При попадането на глутена в храносмилателната система се образуват глутенови екзорфини, които прекъсват чревната перисталтика. Ограничаването или премахването на храните съдържащи глутен, значително подобрява стомашно-чревните смущения.

Психични проблеми

Глутеновите екзорфини имат психотропни свойства, които са свързани с аутизъм, шизофрения и други психични заболявания. При много хора е основен причинител на мигрена (главоболие).

А пълнозърнест хляб?

Пълнозърнестият хляб съдържа голямо количество фибри, които хранят отговорната за редица заболявания, патогенна флора на дебелото черво, увеличават обема на изпражненията и дразнят чревната лигавица. Всичко това води до болест на Крон, синдром на дразнимото черво, дивертикулит, рак и др. Също така в зърното има фитична киселина и ензимни инхибитори, които сериозно натоварват панкреаса и предотвратяват абсорбцията на важни минерали като цинк, калций, магнезий и желязо. Единственият начин да се деактивират тези вредни съставки е чрез ферментация или накисване на зърната, което е твърде времеемък процес за днешния ритъм на живот.

Извод

Хлябът и тестените изделия са от храните, които трябва да се избягват, особено от хора със стомашно-чревни заболявания и диабетици. Те имат ниска хранителна стойност, вредят на храносмилателната система и блокират усвояването на редица важни хранителни вещества.


Повече информация:

  • http://ezinearticles.com/?The-Dark-Side-of-Wheat-New-Perspectives-on-Celiac-Disease-and-Wheat-Intolerance&id=1818855
  • http://www.westonaprice.org/foodfeatures/be_kind.html
  • К. Монастырский – “Функциональное питание”
  • http://en.wikipedia.org/wiki/Gluten
  • http://www.jbc.org/content/254/7/2446.full.pdf+html
  • http://stanford.wellsphere.com/heart-health-article/hey-buddy-wanna-buy-some-exorphins/693472