Личен Треньор

Тялото може да бъде разгледано като изградено от кости, мускули, органи и мазнини. Мускулите, органите и костите са активна маса, докато мазнините са пасивни. Малко количество мазнини, 3% от теглото при мъжете и 10% при жените, от складираните под кожата и между органите са необходими за физиологичните процеси. Останалите служат за резерв от гориво, термо-изолатор и като щит срещу наранявания. За оптимални може да се считат стойности за мъжете 5-8% и 11-14% за жените. Стойности над тези говорят за наличие на излишни мазнини.

Измерване на мазнините с калипер

Най-лесно приложим и същевременно достатъчно точен метод за измерване на количеството мазнини в тялото е този по кожна гънка. С помощта на уред наречен калипер се извършва измерване дебелината на кожната гънка на няколко точно определени места по тялото. Резултатите заедно с пола и възрастта се заместват във формула и така се изчислява процента мазнини в тялото.

Норми спрямо активното тегло

От казаното досега става ясно, че активното тегло на човешкото тяло се получава след като бъде отстранено теглото на мазнините. Масовата практика обаче е това да не се прави и всички препоръки се отнасят към общото тегло на тялото, което е необективно.

Нека разгледаме следните примери:

Пример 1
Имаме двама мъже с еднакъв ръст 185 см, тегло съответно 70 кг и 90 кг и процент мазнини 5% и 25%. Телата им определено ще имат осезаема визуална разлика, с дрехи единият може да мине за слаб, а другият за здравеняк. Лесно се изчислява, че активното тегло на двамата е почти еднакво, съответно 66.5 кг и 67.5 кг. Иначе казано, те имат еднакво количество мускулна маса, а вторият е покрит от солиден слой мазнини.

Пример 2
Имаме две жени с еднакъв ръст 165 см, тегло съответно 50 кг и 60 кг и процент мазнини 20% и 15%. Първата жена може погрешно да бъде смятана за имаща тяло в добро здраве, но всъщност активното й тегло е 40 кг, което е твърде малко. Докато втората жена може да бъде набедена за наднормено тегло, което е вредно за здравето, но всъщност нейното активно тегло е 51 кг, което е чудесно от здравословна гледна точка, в комбинация със само 15% мазнини.

Извод :: Важно за здравето е активното тегло

От казаното става ясно, че общото тегло на тялото има относително значение. Ако желаете да свалите килограми – сваляйте мазнини, а ако желаете да качвате – качвайте маса в мускулите, органите и костите. Важно е активното тегло, чието нарастване води до забавяне и елиминиране на редица дегенератривни заболявания, едно от които е все по-масовата остеопороза.

В този видео материал се обяснява какви са основните принципи и упражнения за правилно, функционално трениране – многоставни движения със свободни тежести, изпълнени с перфектна техника. Предаването е заснето през месец февруари 2008 година.

В предаването се говори за това, че холестеролът е едно от най-важните вещества за човешкото тяло. Обясняват се заблудите, които са проникнали в общественото знание и дори в някои слоеве на лекарската наука. Материалът е заснет през месец май 2009 година.

Набиранията са дърпащо движение, което ангажира гърба, раменния пояс и ръцете по най-пълноценен начин. Основният акцент е върху широкия гръбен мускул и бицепсите. Набирането е част от движението силово набиране. Когато силата е недостатъчна за набиране, започва се с дърпане на скрипец и след време се преминава към набирания.

Правилна техника

Хванете се на ширината на раменете или малко по-широко. Пълноценният хват е надхват (прониран), който помага да се ангажира гърба, пречи на бицепса да доминира и е функционална предпоставка към силово набиране. Началната позиция е напълно отпуснато тяло, от която започва движение нагоре, което е равномерно в раменната и лакътната стави. В горно положение лоста се опира в гърдите или поне в гръкляна, а лактите минават отстрани и зад гръдния кош.

Стандарти

Всеки мъж в добра кондиция е редно да може да направи 15 чисти повторения набирания с надхват. За жена броят  е 3.

Нападите са изправящо движение в разкрач, което ангажира задната верига (еректор – глутеус – бицепс феморис) на предния крак. Нуждата от стабилизиране на предното бедро активира медиалния глутеус, което прави нападите изключително важни за повишаване на функционалността и превенцията на травми в коленете, глезените и тазобедрената става.

Правилна техника

Застава се прав с крака на ширината на раменете, прави се крачка напред на същата ширина. Тежестта се пренася на предния крак и се кляка надолу, докато задното коляно опре леко пода. Дължината на крачката е такава, че  задното коляно в долно положение да е леко зад таза. Изправя се нагоре и след това се отблъсква назад.

Стандарти

Всеки мъж в добра кондиция е редно да може да направи едно чисто повторение на 90 кг с всеки един от двата си крака. За жена тежестта е 55 кг.

Ренегатското гребане е усукващо движение в комбинация с дърпане. Усукването се извършва без движение в торса и така натоварването е стабилизиращо (изометрично), като ангажира мускулите на корема и косите мускули на пояса, а дърпането – гърба, раменния пояс и бицепса. По същество, представлява утежнена форма на планк.

Правилна техника

Застанете на лицева опора върху два дъмбела с разтворени крака. Дъмбелите са максимално приближени един до друг. Тялото е право, тазът не е пропаднал и не стърчи нагоре. Гребе се последователно с едната и с другата ръка, без тялото да се усуква – върти или чупи. Важно е гребането и спускането с дъмбела да става по-бавно, защото по-важно е времето през, което тялото стабилизира.

Стандарти

Всеки мъж в добра кондиция е редно да може да направи серия от пет чисти повторения на 33 кг с всяка една от двете си ръце. За жена тежестта е 20 кг.

Страничната преса* е бутащо движение, което се изпълнява с една ръка и по този начин действа и с усукване на тялото. Ангажира раменния пояс и трицепса, косите поясни мускули и сератусите.

Правилна техника

Двата крака са на ширината на раменете и поемат тежестта по равно; този под дъмбела е отместен една крачка назад; тазът остава да сочи напред. Свободната ръка не подпира тялото. Работещата ръка се движи отстрани на тялото; предмишницата остава вертикална; в най-горно положение се протяга максимално от рамото и цялото тяло.

Стандарти

Всеки мъж в добра кондиция е редно да може да направи едно чисто повторение на 30 кг с всяка една от двете си ръце. За жена тежестта е 15 кг.

Хлябът и изделията от тесто са основна част от диетата на съвременния човек, но малко хора знаят за вредите от тях. Те са бедни на хранителни вещества с изключение на минерала мед, който обаче е токсичен, когато в диетата има нисък прием на цинк.

Защо хлябът засища и ни се приисква филийка?

Въглехидратното съдържание на белия хляб е около 55%, оттам и пристрастяващите му свойства на високо-въглехидратна храна – чувство за бързо засищане при глад. В различните сладкиши и торти има дори още повече въглехидрати. Преминавайки през стомаха и червата, хлябът запазва плътността и голяма част от обема си, създавайки илюзията за ситост.

Защо хлябът запича?

Еластичността на тестото се дължи на протеина глутен, който е трудно смилаем и силно алергенен. Доказано е, че необратимо уврежда лигавицата на тънките черва, чрез автоимунна реакция на организма. Глутенът се намира в зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Използва се масово в хранителната индустрия като стабилизатор, а в миналото се е използвал като лепило (glue – лепило). При попадането на глутена в храносмилателната система се образуват глутенови екзорфини, които прекъсват чревната перисталтика. Ограничаването или премахването на храните съдържащи глутен, значително подобрява стомашно-чревните смущения.

Психични проблеми

Глутеновите екзорфини имат психотропни свойства, които са свързани с аутизъм, шизофрения и други психични заболявания.

А пълнозърнест хляб?

Пълнозърнестият хляб съдържа голямо количество фибри, които хранят отговорната за редица заболявания, патогенна флора на дебелото черво, увеличават обема на изпражненията и дразнят чревната лигавица. Всичко това води до болест на Крон, синдром на дразнимото черво, дивертикулит, рак и др. Също така в зърното има фитична киселина и ензимни инхибитори, които сериозно натоварват панкреаса и предотвратяват абсорбцията на важни минерали като цинк, калций, магнезий и желязо. Единственият начин да се деактивират тези вредни съставки е чрез ферментация или накисване на зърната, което е твърде времеемък процес за днешния ритъм на живот.

Извод

Хлябът и тестените изделия са от храните, които трябва да се избягват, особено от хора със стомашно-чревни заболявания и диабетици. Те имат ниска хранителна стойност, вредят на храносмилателната система и блокират усвояването на редица важни хранителни вещества.

Погрешно морковите се смятат за много полезна храна и източник на Витамин А.

Витамин А :: Колко моркови са нужни?

В морковите няма активната форма на Витамин А – Retinol. В растенията има бета-каротин, от който човешкото тяло може да превърне максимум 7% в Retinol. За да се набави адекватна доза от 10′000 IU Retinol са необходими 1.2 килограма моркови. При това изядени с масло или мас, за да има мазнина и Холестерол – необходими за абсорбирането на всички мастно-разтворими витамини, какъвто е и Витамин А. Става ясно, че масовият човек няма шанс да си набави Витамин А по този начин – кой яде моркови с масло …

Бета-каротинът води до рак на белия дроб и простатата

През 80-те години в САЩ и Финландия са изследвани 47 хиляди души за ефекта от бета-каротина. Резултатите показват, че той повишава случаите на рак на белия дроб с около 20%.

Изследване от края на 90-те години, проведено сред повече от 28 хиляди мъже показва, че повишената консумация на каротини повишава случаите на рак на простатата.

Захарта храни раковите клетки

През 1931 година е връчена Нобелова награда за Физиология на немския учен Ото Варбург, който доказва, че раковите клетки са анаеробни и се хранят с ферментиране на захари. В споменатите 1.2 кг моркови има 82 гр захар като тази в захарницата.

Извод

Яжте моркови, ако са ви вкусни, но не прекалявайте и не мислете, че са полезни.

Гръбначният стълб има естествени, физиологични извивки, които са част от функционалната му роля в човешкото тяло. В шийните и поясните прешлени извивките са изпъкнали напред – това се нарича лордоза. В гръдната и сакралната област на прешлените извивките са изпъкнали назад – това се нарича кифоза.

Преминаването извън нормалните граници на физиологичното изкривяване се нарича патологична или хипер-кифоза. Причините за хипер-кифозата могат да са вродени (например, особености в устройството на прешлените) и придобити.

Патологичната кифоза може да се развие във всяка възраст, което я отличава от сколиозата, която се проявява в детството. Промените не се ограничават само в гръбначния стълб, а засягат и мускулите и междупрешленните дискове. В по-напреднали и тежки случаи, може да се стигне и до дискова херния. При мускулите се развива така наречения горен кръстосан синдром – мускулите на гърба постепенно се удължават и загубват силата си, а гръдните мускули повишават тонуса си и се скъсяват, което кара раменете да се изнесат и завъртят напред. С времето става невъзможно да се заеме правилна стойка.

Причините за придобиване на хипер-кифоза са в навиците на съвременния човек – слаба физическа култура и активност, лошо хранене, неправилно трениране. Доста професии се характеризират с дълго седене на стол или зад волан, при което често се заема неправилна стойка. Когато проблемът е засегнал само мускулите, без костите, то тогава той е в голяма степен обратим. С добре подбрани упражнения (ежедневно) може да се върне правилната стойка.