• Съществуват два вида фибри.
• Фибрите и храносмилането — Какво става когато прекалим?
• Колко фибри да ядем?

Фибрите, наричани още влакнини или целулоза, са масово прокламирани като много полезен компонент на храната, но всъщност, в по-големи количества, те представляват сериозна заплаха за здравето. По същността си, те са баластни вещества, несмилаем компонент идващ от растителните храни, който, минавайки през храносмилателната система, абсорбира вода и увеличава обема на изпражненията. В химически аспект повечето от тях са сложни въглехидрати – олигозахариди и полизахариди.

Съществуват два вида фибри

• Разтворими –  фибри, които се разтварят във вода и образуват хомогенна желатиноподобна маса. При преминаването си през червата, биват преработени от чревната, бактериална флора и отделят голямо количество газове. Зърнените култури, кореноплодните зеленчуци, бобовите, вътрешността на повечето плодове са богати на разтворими фибри.
• Неразтворими –  фибри, които остават цели във вода, но въпреки това попиват течности. Механичното дразнене на чревната лигавица, ускоряващо изпразването на червата се дължи на тях. Изграждат обвивките на всички зърнени култури и ципите на плодовете. Богати източници на неразтворими фибри са зелените зеленчуци, ядките и семената.

Фибрите и храносмилането — Какво става когато прекалим?

Кариеси в устата

Кариесите и другите патологични състояния на зъбите и устната кухина се характеризират със свръх развитие на бактериални колонии. Въглехидратите от зърнените и бобовите култури, както и от други растения с високо съдържание на фибри способстват за това.

Дразнения и язви в стомаха

Когато голямо количество фибри попадне в стомаха, храносмилателните сокове се попиват бързо и по този начин останалата храна се смила частично. Неразтворимите фибри са силен дразнител за лигавицата на стомаха. Неслучайно,  хора със стомашна язва или гастрит се хранят с течности и избягват „груби” храни.

Пречат усвояването на полезни вещества в тънките черва и разболяват жлъчката и панкреаса

Фибрите влизат в тънките черва с увеличен обем. Когато попаднат в дванадесетопръстника взаимодействат със жлъчните соли и възпрепятстват усвояването на мазнините, а оттам и на холестерола и мастноразтворимите витамини A, D, Е и K. В неразтворимите фибри се активират фитати и ензимни инхибитори, които блокират усвояването на минерали и натоварват панкреаса. Прекалената консумация на фибри се свързва с панкреатит и жлъчни камъни.

Запек и язви в дебелото черво

На хора страдащи от запек е общоприето да се дават допълнително фибри. Поддръжниците на този подход твърдят, че стимулацията от триенето на неразтворимите и ферментацията на разтворимите фибри са ползотворни и безопасни процеси, но това далеч от истината. При повечето хора запекът се дължи на дисбактериоза (недостатъчна и/или небалансирана флора в червата заради употреба на антибиотици, преяждане) и/или слаба чревна перисталтика (липса на чревен тонус от лекарства, стрес и др.). Една от функциите на чревната флора е да задържа вода в изпражненията. За разлика от ползотворните бактерии, влакнините задържат водата прекалено кратко и изпражненията бързо губят водно съдържание и изискват усилие при отделяне. Тази насилствена дефекация издува външните и вътрешните хемороиди и стеснява червата. Следват още неуспешни опити и влошаване на състоянието до порочен кръг, който продължава, докато тялото започне да реагира със силни крампи и диария – реакция срещу инфекциозен процес. При излизането си от тялото, изпражненията понякога прекомерно увеличават диаметъра на разтегнатия анус и причиняват анални фисури, благодарение на уголемените до 5 пъти фибри. Подобното на шкурене въздействие на неразтворимите фибри, с времето причинява язви по цялото протежение на дебелото черво и най-вече на ректума. Освен всичко останало, на страдащите от запек се препоръчва да намалят приема си на животински мазнини, което съвсем влошава ситуацията, защото те са най-силния стимулатор и помощник на чревната перисталтика.

Колко фибри да ядем?

Всички хранителни добавки, които представляват извлеци от зърнен фураж – обвивки и трици – надвишават в пъти безопасното количество баластни вещества. Завишения прием на зърнени, бобови и кореноплодни растения също е опасен и ненадежден начин да се регулира чревната перисталтика, като може да доведе до различни стомашно-чревни заболявания, хранейки патогенни микроорганизми с въглехидрати.

За нормалното функциониране на храносмилателната система у възрастният човек е необходимо нищожно количество фибри при наличието на нормална чревна флора. Ако редовно се пият натурални, млечно-кисели напитки – кефир, кисело мляко и прочие – дори този минимум от фибри отпада. Умерената консумация на сезонни плодове и зеленчуци е нормалният източник на влакнини и поддържа нивото на полезни бактерии в дебелото черво.

Повече информация на Gutsense.org

Христо Раднев