Христо РадневФибрите, наричани още влакнини или целулоза, са масово прокламирани като много полезен компонент на храната, но всъщност, в по-големи количества, те представляват сериозна заплаха за здравето. По същността си, те са баластни вещества, несмилаем компонент от растителните храни, който, минавайки през храносмилателната система, абсорбира вода и увеличава обема на изпражненията. В химически аспект повечето от тях са сложни въглехидрати – олигозахариди и полизахариди.

Съществуват два вида фибри

  • Разтворими –  фибри, които се разтварят във вода и образуват хомогенна желатиноподобна маса. При преминаването си през червата, биват преработени от чревната, бактериална флора и отделят голямо количество газове. Зърнените култури, кореноплодните зеленчуци, бобовите, вътрешността на повечето плодове са богати на разтворими фибри.
  • Неразтворими –  фибри, които остават цели във вода, но въпреки това попиват течности. Механичното дразнене на чревната лигавица, ускоряващо изпразването на червата се дължи на тях. Изграждат обвивките на всички зърнени култури и ципите на плодовете. Богати източници на неразтворими фибри са зелените зеленчуци, ядките и семената.

Фибрите и храносмилането — Какво става когато прекалим?

  • В устата – кариесите и другите патологични състояния на зъбите и устната кухина се характеризират със свръх развитие на бактериални колонии. Въглехидратите от зърнените и бобовите култури, както и от други растения с високо съдържание на фибри способстват за това.
  • В стомаха – когато голямо количество фибри попадне в стомаха, храносмилателните сокове се попиват бързо и по този начин останалата храна се смила частично. Неразтворимите фибри са силен дразнител за лигавицата на стомаха. Неслучайно,  хора със стомашна язва или гастрит се хранят с течности и избягват „груби” храни.
  • В тънките черва – фибрите влизат в тънките черва с увеличен обем. Когато попаднат в дванадесетопръстника взаимодействат със жлъчните соли и възпрепятстват усвояването на мазнините, а оттам и на холестерола и мастноразтворимите витамини A, D, Е и K. В неразтворимите фибри се активират фитати и ензимни инхибитори, които блокират усвояването на минерали и натоварват панкреаса. Прекалената консумация на фибри се свързва с панкреатит и жлъчни камъни.
  • В дебелото черво – на хора страдащи от запек е общоприето да се дават допълнително фибри. Поддръжниците на този подход твърдят, че стимулацията от триенето на неразтворимите и ферментацията на разтворимите фибри са ползотворни и безопасни процеси, но това далеч от истината. При повечето хора запекът се дължи на дисбактериоза (недостатъчна и/или небалансирана флора в червата заради употреба на антибиотици, преяждане) и/или слаба чревна перисталтика (липса на чревен тонус от лекарства, стрес и др.). Една от функциите на чревната флора е да задържа вода в изпражненията. За разлика от ползотворните бактерии, влакнините задържат водата прекалено кратко и изпражненията бързо губят водно съдържание и изискват усилие при отделяне. Тази насилствена дефекация издува външните и вътрешните хемороиди и стеснява червата. Следват още неуспешни опити и влошаване на състоянието до порочен кръг, който продължава, докато тялото започне да реагира със силни крампи и диария – реакция срещу инфекциозен процес. При излизането си от тялото, изпражненията понякога прекомерно увеличават диаметъра на разтегнатия анус и причиняват анални фисури, благодарение на уголемените до 5 пъти фибри. Подобното на шкурене въздействие на неразтворимите фибри, с времето причинява язви по цялото протежение на дебелото черво и най-вече на ректума. Освен всичко останало, на страдащите от запек се препоръчва да намалят приема си на животински мазнини, което съвсем влошава ситуацията, защото те са най-силния стимулатор и помощник на чревната перисталтика.

Колко фибри да ядем?

Всички хранителни добавки, които представляват извлеци от зърнен фураж – обвивки и трици – надвишават в пъти безопасното количество баластни вещества. Завишения прием на зърнени, бобови и кореноплодни растения също е опасен и ненадежден начин да се регулира чревната перисталтика, като може да доведе до различни стомашно-чревни заболявания, хранейки патогенни микроорганизми с въглехидрати. За нормалното функциониране на храносмилателната система у възрастният човек е необходимо нищожно количество фибри при наличието на нормална чревна флора. Ако редовно се пият натурални, млечно-кисели напитки – кефир, кисело мляко и прочие – дори този минимум от фибри отпада. Умерената консумация на сезонни плодове и зеленчуци е нормалният източник на влакнини и поддържа нивото на полезни бактерии в дебелото черво.


Повече информация:

  • http://gutsense.org/
  • http://www.westonaprice.org/modern-diseases/digestive-disorders/589-primer-digestive-system.html