Здравословно хранене

“Ям” и “Храня се”

Милко ГеоргиевОсновно умение по пътя на здравословното хранене е да определяте каква преимуществена стойност има за вас всяка една храна – хранителна или вкусова. Това ще ви позволи да се храните здравословно и вкусно за цял живот.

Използвайте вкуса и волята си правилно

От храни, които ви дават само приятни, вкусови усещания и нямат хранителна стойност – използвайте вкуса – хапвайте по малко и мислете как да получите повече от него. Например, смучете парчето шоколад вместо да го глътнете бързо и да посегнете към следващото. Така ще задоволите нуждата си от вкус без да прекалите с неподходяща храна.

Правилна проява на воля е да изядете няколко парченца шоколад и да спрете. Ако използвате волята си за абсолютно въздържание, нуждата от вкус няма да изчезне, напротив, ще се сещате за шоколад все по-често. Така потребността ще расте все повече и повече, докато накрая изгубите контрол и изядете голямо количество.

Полезните храни са част от полезните навици

Храните, които ви дават полезни вещества и енергия са ценни за вашето активно тегло с хранителната си стойност. Ако средата, в която сте живели ви е лишила от навици да се храните с тях, то изградете си ги вие – съзнателно и постепенно. Животът днес ни предлага хиляди възможности да си създадем лоши навици, което налага да влагаме мисъл в дейности, които нашите предци са извършвали естествено, благодарение на натрупалата се с хилядолетия култура. Култура, която днес е забулена от множество недомислени или нечестни теории. Достиженията на реалната, съвременна наука са наистина ценни когато бъдат съчетани с опита на предците ни, трупан с хилядолетия.

Не мислете рестриктивно по отношение на храненето, а посредством набор от препоръки. Придържайки се към тях, ще си изградите нужните навици и вашето хранене ще се превърне в естествена потребност и адекватен акт при избор на храна. Така един ден ще може да заключите: “Ям всичко, но се храня с определени храни.” И това няма да е в резултат на спазвана от вас диета, а ще е следствие от хранителната ви култура.

3 thoughts on ““Ям” и “Храня се”

  1. Синът ми от малък предпочита въглехидратна храна. Не обича месо, въпреки, че кюфтетата и кебапчетата на баба си ги маха без да се замисли. Преди си мислех, че просто го мързи да дъвчи месото, трудно му е и затова не го харесва и го отказва. За него готвя постни манджи, а аз се опитвам да се храня с месо, яйца, мазничко. В хладилника има избор и от двете. Решила съм да не го насилвам, но пък непрекъснато му говоря кое е полезно и кое не. Не искам да му налагам мнение, но му показвам своите предпочитания, а те имат влияние върху него, защото аз съм пример за подражание. Напоследък го забелязах, че започна сам да предпочита, луканка и яйца на закуска вместо филии или баници, което ме впечатли силно. Заяви, че иска да закусва само с яйца и да спра да му правя боб и леща.
    Напълно споделям мнението, че мисленето е преди всичко останало. Навиците се изграждат стига да знаеш къде искаш да стигнеш. Вчера си говорихме и той ми каза, че хапва сладко, когато му е скучно. Ето тук вече и аз го имам същия проблем. Хапвам и се залъгвам, че задоволявам потребност, а проблемът си остава. Според мен Милко тук има доста психология. Хората трябва да са наясно кое ги кара да се тъпчат с храна, за да знаят как да го избягват и да променят нещата. Паралелно с изграждането на навици е добре да си отворен и осъзнат за неправилно създадените в миналото такива.

  2. Месото и изобщо животинските храни
    може да се гълтат без дъвчене.
    За разлика от растителната храна,
    от която идва правилото за голямото дъвчене,
    с цел смилане на целулозата.

  3. Така вече, нещата придобиват смисъл 🙂
    10х

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Anti-Spam Въпрос: