Автори: Христо Раднев, Милко Георгиев
Хлябът и изделията от тесто са основна част от диетата на съвременния човек, но малко хора знаят за вредите от тях. Те са бедни на хранителни вещества с изключение на минерала Мед, който е токсичен, когато в диетата има нисък прием на Цинк.
Защо хлябът засища и ни се приисква филийка?
Хората са свикнали да посягат към хляба, когато са гладни. Въглехидратното съдържание на белия хляб е около 55%, оттам и пристрастяващите му свойства на високо-въглехидратна храна – чувство за бързо засищане при глад. В различните тестени сладкиши и торти има дори още повече въглехидрати. Преминавайки през стомаха и червата, хлябът запазва плътността и голяма част от обема си, създавайки илюзията за ситост.
Хлябът подхранва диабета
Основният въглехидрат в хляба е нишесте. Нишестето представлява крупна структура изградена от много молекули глюкоза. При разграждането си в човешкото тяло, голямата част от нишестето попада в кръвта под формата на глюкоза. Това повишаване на кръвната захар е известно с името Диабет. След дълги години на висока кръвна захар, обикновено се стига до състояние, при което тялото заболява и е възпрепятствано да намали кръвната захар. Това заболяване се нарича хроничен Диабет. Дължи се на
- намалена или липсваща секреция на хормона Инсулин от Панкреаса
- инсулина резистентност у клетките използващи глюкозата
- комбинация от горните две
Човешката храносмилателна система е оптимизирана да усвоява протеини и мазнини, в което стомахът е ключов играч. Въглехидратите стоят в стомаха 5 пъти по-кратко време в стомаха от протеините. И така, известна част от погълнатото нишесте, което е сложен въглехидрат, успява да достигне до дебелото черво. Там става храна за бактерии, които го усвояват чрез ферментация. При нея се отделят киселини и газове. Първите причиняват възпаления и дори рак, а вторите подут корем и повишено отделяне на газове.
Защо хлябът запича?
Еластичността на тестото се дължи на протеина глутен, който е трудно смилаем и силно алергенен. Доказано е, че необратимо уврежда лигавицата на тънките черва, чрез автоимунна реакция на организма. Глутенът се намира в зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Използва се масово в хранителната индустрия като стабилизатор, а в миналото се е използвал като лепило (glue – лепило). При попадането на глутена в храносмилателната система се образуват глутенови екзорфини, които прекъсват чревната перисталтика. Ограничаването или премахването на храните съдържащи глутен, значително подобрява стомашно-чревните смущения.
Психични проблеми
Глутеновите екзорфини имат психотропни свойства, които са свързани с аутизъм, шизофрения и други психични заболявания. При много хора е основен причинител на мигрена (главоболие).
А пълнозърнест хляб?
Пълнозърнестият хляб съдържа голямо количество фибри, които хранят отговорната за редица заболявания, патогенна флора на дебелото черво, увеличават обема на изпражненията и дразнят чревната лигавица. Всичко това води до болест на Крон, синдром на дразнимото черво, дивертикулит, рак и др. Също така в зърното има фитична киселина и ензимни инхибитори, които сериозно натоварват панкреаса и предотвратяват абсорбцията на важни минерали като Цинк, Калций, Магнезий и Желязо. Единственият начин да се деактивират тези вредни съставки е чрез ферментация или накисване на зърната, което е твърде времеемък процес за днешния ритъм на живот и рядко някой го прави.
Извод
Хлябът и тестените изделия са от храните, които трябва да се избягват, особено от хора със стомашно-чревни заболявания и диабетици. Те имат ниска хранителна стойност, вредят на храносмилателната система и блокират усвояването на редица важни хранителни вещества.
9 thoughts on “Хлябът – нездрава традиция”
“Единственият начин да се деактивират тези вредни съставки е чрез ферментация или накисване на зърната”
Може ли по-подробно?
Свареното жито брои ли се накиснато? А покълнато?
За белият боб е достатъчно да се накисне за 1 денонощие в мека вода.
За зърнените,лещата и всички останали бобови 12-15 часа в леко подкиселена с оцет,суроватка или лимонов сок топла вода. Покълването за няколко дни намалява фитичната киселина у всички култури.
Ферментацията е най-ефективният метод за неутрализиране на фитичната киселина и ензимните енхибитори.
Използването на кисел квас при приготвянето на хляб е пример за ползотворна ферментация.
Значи да разбираме, че не трябва да се яде хляб? Не са ли прекалено крайни всички тези неща?
Модератор: Моля пишете на кирилица!
Няма основателна причина, освен недоимъка, да се яде хляб.
Кои неща са прекалено крайни? Това, че масово се яде тесто и масово хората са дебели и болни ли? Мога да се съглася, че е крайно неприятно за пострадалите, да.
В никакъв случай не искам да кажа това…самата аз хляба ,които приемам е може би 4-5 филийки и то пълнозърнест на седмица,(а,за масовото ядене е ясно) и мисля, че в тези норми не злоупотребявам,но ми е интересно трябва ли и децата да се лишат от някакъв приемлив прием на хляб(говоря за пълнозърнест)??
Нека го кажа за n-ти път – в хляба няма нищо незаменимо – и за децата и за младежите и за лелките и за бабките 🙂
ето как се прави хляб с кисела закваска
http://en.wikipedia.org/wiki/Sourdough
http://en.wikibooks.org/wiki/Cookbook:Sourdough_Starter
Много благодаря за отговорите. Значи накиснато (до покълване) с лимонов сок жито, леща и пр. и след това варене и/или консумация. А киселият квас – ясно, но той неутрализира ли некиснатото брашно/жито ?
Вторият ми въпрос е свързан с някои ядки и семена за които е установено, че съдържат тази фитична киселина. Бих искал да се спра на сусама и бразилския орех. Първото да речем, че може да се накисне, но второто ….
Много се извинявам, но пропуснах един допълнителен въпрос отново свързан с фитичната киселина, обвивката на зърнените и пр. – става въпрос за т.нар. грухане на житото при което се отстранява една част от обвивката на зърното. Какво представлява този процес и по-благоприятен ли е за полезните или пък вредните качества на житото и има ли роля във времето и средата му на киснене ? Много благодаря. :))