Кондиционни тренировки: Що е то?

ВКЛЮЧВАНЕТО НА КОНДИЦИОННИ ТРЕНИРОВКИ В СПОРТНАТА НИ ПРОГРАМА Е ПО-ВАЖНО, ОТКОЛКОТО ПРЕДПОЛАГАМЕ

Всички ние искаме да изглеждаме добре, да се чувстваме добре, да сме здрави и силни, успешни, щастливи и да живеем дълго. От малки израстваме обсипвани със съвети: Не се изгърбвай, мий си ръцете, спортувай, храни се, наспивай се. Някои неща научаваме още като малки, други дълго се борим да научим, а има и такива, които забравяме или никога не успяваме да усвоим. Хигиена, хранене и спорт – днес, разнообразието от теории, системи и най-вече експерименти в областта на здравето е безкрайно. От фитнеса, до йогата през хранителните режими – изглежда, че търсенето на най-новия „верен“ отговор продължава.  Както знаят интелигентните хора обаче, отговорът се крие в правилно зададения въпрос. Когато се опитвам да разбера какво е това “кондиционни тренировки” и къде е мястото им сред останалите предложения за спортуване, разбирам, че има много какво да научим за телата си преди да ги подложим на физическо натоварване. 

Всяко същество в нашия свят притежава едно основно оръжие за оцеляване и това е специализацията към среда, която му е отредена. В тази среда то използва козина, нокти, подкожна мазнина, отрова, черупка, зъби или други подобни. Определени животни и растения живеят в пустинята, а други сред вечните ледове. Когато бъдат изведени от средата си, те загиват – казва Милко Георгиев създателят на SPIDER SPORT – За разлика от животните и растенията човекът няма козина, зъби или отрова. Той няма тясна специализация за пустиня или ледове. Човекът е дарен с адаптация и разум, които му позволяват да оцелява в различни среди. Това му дава възможност свободно да избира къде и как да живее. Чрез движение, хранене и стрес той взаимодейства с тази среда, от което следва адаптиране.

ПРИРОДАТА НИ Е ДАЛА АДАПТАЦИЯТА, НО ТОВА Е НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА

Ако някой ви предложи да използвате градинската си косачка вместо прахосмукачка, едва ли ще го послушате. Никой няма да вземе на сериозно такава идея. Оказва се обаче, че най-голямото ни еволюционно предимство – адаптацията, постоянно ни предлага подобни неща и ние с радост ги приемаме. Защо това е така?

Повечето от нас днес живеят и работят в среда, която не изисква особени физически усилия. От апартамента, в асансьора и после в колата. Някъде по ескалаторите и движещите се пътеки, ние бавно, но сигурно изгубваме вродените способностите на телата си. Много хора си казват: „И какво от това? Нали това е смисълът на човешкия прогрес – да не правим усилие?” Като дългогодишен кондиционен треньор, Милко е обяснил на стотици хора, защо избягването на усилие е опасна небрежност.

Проблемът е, че адаптацията действа и при липса на движение и усилие. В такива периоди на почивка, тялото акумулира енергия и доброволно се лишава от мускули, които очевидно са излишни в покой, а в същото време са голям консуматор на енергия. С времето, мускулната сила и тонус намаляват и всяко движение изисква натоварване на ставите, което води до тяхното износване и травмиране. Обездвижването също така намалява самия обхват на движение (мобилността на ставите).

Истината е, че ако човек предимно лежи и бездейства, тялото му се адаптира към лежащ труп. Вътрешните органи също атрофират и всяко спорадично усилие води до бърза умора. Циркулацията на кръв и хранителни вещества става слаба, и  възпрепятствана, което води до вторично отмиране на тъкани. Мозъкът губи навиците си за правилно и координирано движение, от което следват травми на мускули и сухожилия.

На пръв поглед, оцеляването на съвременния човек не зависи от това, тялото му да е в атлетична форма. Компютърна грамотност, шофиране, чужди езици – това са уменията за оцеляване в нашия свят и всички те могат да се усвояват, и практикуват в седнало положение. Ако обездвижването обаче беше необходим етап от нашата еволюция, днес нямаше да има толкова болни хора – затлъстяване, диабет, ставни проблеми, сърдечни болести, деменция. Изглежда, че със същата скоро