Съотнесено към размера на тялото му, Карлос Насар е третият най-силен щангист на всички времена. Това е изводът на тази статия, измерен не в точки, а в работата, която едно вдигане изисква: само Ляо Хуей и Люй Сяодзюн, двама китайски щангисти от по-леките категории, някога са произвеждали повече на килограм от собствената си маса. За българската публика има и втори извод. По същата мярка Насар стои над всеки българин, който някога е вдигал, включително Наим Сюлейманоглу, който вдигаше за България, преди да вдига за Турция.
Снимката горе показва Карлос с двама от хората зад неговата подготовка: вляво авторът, който беше негов треньор по сила и кондиция и кинезиолог от септември 2024 до декември 2025 г.; в средата самият Карлос; вдясно Атанас Литков, неговият специалист по възстановяване. Силата се изгражда в първата роля, проявява се във втората и се съхранява в третата. И двубоят от Манама, който тази статия класира, и най-добрият му абсолютен двубой досега, 417 kg в Кишинев през април 2025 г., бяха изградени в тези петнадесет месеца; авторът беше основната част от подготовката зад тези 417. Този двубой струва повече от числото си. През ноември 2024 г. Насар обяви операция за 21 декември на скъсан лабрум и скъсано сухожилие в рамото, с пет до шест месеца възстановяване, и каза, че ще пропусне европейското първенство в Кишинев (bTV, 11 ноември 2024). След Манама той отмени операцията и избра, по собствените му думи, кондиционни тренировки, физиотерапия и почивка (bTV; Дума, 18 декември 2024). Четири месеца той не изпълни нито едно олимпийско движение; работата на автора му спести операцията. Молдова не беше в плановете му, но възстановяването беше толкова бързо, че той се оказа по-силен от всякога и реши да участва; четири дни преди първенството националният треньор съобщи, че болките му са преминали и той тренира с отбора (Dsport, 9 април 2025). През декември 2025 г. реших да се разделя с него.
На 4 ноември 2026 г. в Нинбо Карлос Насар изтласка 230 kg при телесно тегло 94,5 kg. През 1988 г. в Сеул Наим Сюлейманоглу изтласка 190 kg при 60 kg. През 2021 г. в Ташкент Лаша Талахадзе изтласка 267 kg при около 170 kg. Кое от тези вдигания е най-голямото? Щангата сама не може да ни каже, защото тримата не са извършили една и съща работа.
Вдигането на тежести винаги е знаело това и се е опитвало да отговори с точки: Синклер, после Роби, а от април 2026 г. и GAMX. Всяка система взема килограмите и телесното тегло и връща число. Всяка пренебрегва единственото нещо, което един физик би попитал пръв: колко път е изминала щангата и каква част от щангиста е пътувала с нея?
Тази статия измерва вдигането като работа, така както калкулаторът Strength Levels измерва всяко движение: сила по разстояние, за щангата и за тялото, разделено на масата, която ги е произвела. Въпросът, на който тя отговаря, не е кой е вдигнал най-много, а кой е направил най-много с това, което е имал.
Защо точковите системи не са достатъчни
И трите официални системи споделят една конструкция: те описват щангистите, които случайно съществуват, а не работата, която едно вдигане изисква. Телесното тегло е единствената им мярка за тялото. Ръстът, дължината на крайниците и пътят на щангата никога не влизат в сметката.
Синклер умножава двубоя по коефициент, който зависи единствено от телесното тегло:
Синклер = Двубой × 10A (log10(тегло / b))2
Константите се преизчисляват по световните рекорди на всеки олимпийски цикъл. За 2025–2028 г. те са A = 0,700767819 и b = 201,159 kg за мъже, публикувани от Федерацията по вдигане на тежести на Алберта и препечатани от национални федерации; копие на сайта на IWF не беше открито. Оттук следват три неща. Кривата е портрет на онези, които са държали рекордите при начертаването ѝ, включително рекорди, по-късно опетнени от допинг. Всеки исторически резултат се променя при всяка смяна на константите. И мъж с ръст 1,60 m и мъж с ръст 1,90 m с еднакво телесно тегло и еднакъв двубой получават еднакъв резултат, макар единият от тях да е преместил щангата с около 20 процента по-далеч.
Точките Роби, приети от IWF през 2018 г., оценяват двубоя спрямо световния рекорд в собствената категория на щангиста:
Роби = 1000 × (Двубой / СР)3,32
Показателят е избран така, че половината от рекорда да носи 10 процента от точките. Световният рекорд струва точно 1000 във всяка категория, така че Роби измерва разстоянието до рекорда, а не силата. Скалата се мести при всяко подобрение на рекорда и изчезва при прекрояване на категориите, както стана през 2018, 2025 и 2026 г. Насар събра 1000 точки Роби в Ереван през 2023 г. и би събрал 1000 и днес; същото важи за всеки друг рекордьор. Системата не може да каже кой рекорд е по-големият и няма какво да каже за щангистите от отпадналите категории.
GAMX, която IWF добави като официална система през април 2026 г., е най-изтънчената от трите. Разработена от Мариан Хюбнер, тя напасва статистическо разпределение на вдигнатата тежест спрямо телесната маса към резултатите от световни първенства и олимпийски игри (2019–2025 г. в сегашната версия, с изключени санкционирани атлети) и изразява всяко вдигане като 1000 плюс 100 пъти неговия z-резултат. Тя отговаря на точен въпрос: колко необичайно е това вдигане сред днешните елитни щангисти със същата телесна маса? Това е въпрос за популацията, не за вдигането. Резултат от 1988 г. не може да бъде поставен върху нея без ново напасване, оценката зависи от това колко плътно е полето при всяка телесна маса и, по думите на самите автори, телесната маса е единственият показател за физиката на атлета, защото друга антропометрична променлива не е била налична.
Нито една от трите не пита какво струва вдигането. Вдигането струва енергия, а енергията е сила по разстояние.
Вместо това да измерим работата
Калкулаторът Strength Levels определя всяко работно тегло по едно правило: двама души с еднакво телесно тегло трябва да изразходват еднаква енергия за едно движение. По-високият щангист мести щангата по-далеч и мести част от собственото си тяло по-далеч с нея, затова за същата енергия му се дава по-малко на щангата. Тук правилото се прилага наобратно, към самите две състезателни движения. При това, което щангистът действително е вдигнал, колко енергия е изразходвал на килограм от тялото, което я е изразходвало?
Всяко движение се разделя на пътя, по който щангата се издига, и работата по преместването на собственото тяло на щангиста. И двете са зададени за мъж с ръст 1,80 m и двете растат пропорционално на ръста, с изключение на една постоянна дължина: радиусът 0,225 m на стандартния диск, откъдето тръгва всяка щанга, какъвто и да е ръстът на щангиста.
Изхвърлянето. Щангата се издига от дисковете до фиксация с изпънати ръце на около 2,13 m (хват за изхвърляне, по стандартни пропорции на телесните сегменти), с около 0,08 m превишаване над точката на поемане: 1,985 m положителен път на щангата. Работата на тялото е дърпането, което повдига около 55 процента от тялото на около 0,55 m, и изправянето от пълен клек, което повдига три четвърти от него на около 0,60 m: общо 0,75 телесни тегла × метър.
Изтласкването. Вземането на гърди издига щангата от дисковете до раменете на 1,46 m, с около 0,10 m превишаване: 1,335 m. Изтласкването я сваля с около 0,18 m и я извежда до фиксация на 2,16 m: 0,88 m. Общо 2,215 m. Тялото извършва същата работа като при изхвърлянето, плюс подсядането и тласъка, които повдигат около 85 процента от тялото на 0,18 m, и малкото изправяне от ножицата: 0,93 телесни тегла × метър.
За щангист с ръст h пътищата на щангата са
dизхв(h) = 2,21 × h / 1,80 − 0,225 dизтл(h) = 2,44 × h / 1,80 − 0,225
а работата на едно вдигане, с L тежестта, m телесната маса, b работата на тялото за това движение (0,75 или 0,93) и g = 9,81 m/s², е
W = g × [ L × d(h) + b × m × h / 1,80 ]
Мярката за относителна сила е тази работа, разделена на телесната маса, в джаули на килограм:
w = W / m
Същото число може да се прочете и като тежест. Да попитаме какво би трябвало да вдигне мъж от 80 kg и 1,80 m, референтният човек на калкулатора, за да изразходва същата енергия на килограм:
L80 = 80 × (w / g − b) / d(1,80)
Това превръща всеки щангист в историята в един човек с един размер, движение по движение, а сборът от двете референтни тежести е числото, по което е подредена класацията по-долу. За Наим Сюлейманоглу при 1,47 m пътят при изхвърляне е 1,58 m; за Насар при 1,83 m е 2,02 m; за Лаша Талахадзе при 1,97 m, 2,19 m. Възрастта не участва: всяко вдигане в таблицата е направено преди 45 години, където калкулаторът не прилага корекция.
Фигурите са схематични, не портрети. Същественото са стрелките: щангата на Сюлейманоглу се издига 1,58 m, тази на Насар 2,02 m, а Синклер третира двете пътувания като еднакви.
Класацията
Измерен като работа на килограм тяло, Карлос Насар е трети сред деветнадесетте сравнени щангисти, на по-малко от 3 процента от първото място, и първи с голяма преднина сред всички щангисти, по-тежки от 85 kg. Синклер го поставя десети.
Таблицата съдържа най-доброто представяне на всеки щангист, работата, която то е изисквало на килограм тяло в двете движения, тежестите, които мъж от 80 kg и 1,80 m би трябвало да вдигне за същата работа във всяко движение, и резултата по Синклер за същия двубой. Ръстът и теглото от претеглянето са от посочените страници; където няма публикувано претегляне, е използвана границата на категорията.
| # | Щангист | Състезание | Ръст (m) | Тегло (kg) | Изхвърляне (kg) | Изтласкване (kg) | Двубой (kg) | Работа на kg, двете движения (J/kg) | Реф. изхвърляне (kg) | Реф. изтласкване (kg) | Реф. двубой (kg) | Синклер 2025–28 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Ляо Хуей | Алмати 2014, 69 kg | 1,68 | 68,7 | 166 | 193 | 359 | 115,5 | 177 | 206 | 383 | 510 |
| 2 | Люй Сяодзюн | Вроцлав 2013, 77 kg | 1,72 | 76,4 | 176 | 204 | 380 | 113,5 | 174 | 202 | 375 | 505 |
| 3 | Карлос Насар | Манама 2024, 89 kg | 1,83 | 88,7 | 183 | 222 | 405 | 113,0 | 169 | 204 | 373 | 497 |
| 4 | Юрик Варданян | Варна 1984, 82,5 kg | 1,71 | 82,0 | 182,5 | 224 | 405 | 112,7 | 167 | 205 | 371 | 517 |
| 5 | Ши Джъюн | Токио 2021, 73 kg | 1,68 | 72,8 | 166 | 198 | 364 | 111,2 | 167 | 199 | 366 | 498 |
| 6 | Пирос Димас | Атланта 1996, 83 kg | 1,73 | 82,1 | 180 | 212,5 | 392,5 | 110,5 | 167 | 197 | 364 | 501 |
| 7 | Ли Фабин | Патая 2019, 61 kg | 1,60 | 60,8 | 145 | 173 | 318 | 109,6 | 164 | 196 | 360 | 492 |
| 8 | Наим Сюлейманоглу | Сеул 1988, 60 kg | 1,47 | 59,7 | 152,5 | 190 | 342,5 | 108,2 | 157 | 197 | 354 | 537 |
| 9 | Андрей Рибаков | Чианг Май 2007, 85 kg | 1,72 | 84,7 | 187 | 206 | 393 | 106,9 | 167 | 184 | 350 | 493 |
| 10 | Хамптън Морис | Пукет 2024, 61 kg | 1,62 | 61,0 | 127 | 176 | 303 | 106,6 | 145 | 202 | 347 | 467 |
| 11 | Ом Юн-чол | Патая 2019, 55 kg | 1,52 | 55,0 | 128 | 166 | 294 | 105,8 | 149 | 195 | 344 | 491 |
| 12 | Кахи Кахиашвили | Атланта 1996, 99 kg | 1,77 | 96,8 | 185 | 235 | 420 | 104,5 | 150 | 190 | 340 | 494 |
| 13 | Халил Мутлу | Ванкувър 2003, 62 kg | 1,50 | 61,0 | 147,5 | 175 | 322,5 | 102,9 | 152 | 182 | 334 | 497 |
| 14 | Сохраб Моради | Анахайм 2017, 94 kg | 1,71 | 94,0 | 184 | 233 | 417 | 102,5 | 146 | 186 | 332 | 497 |
| 15 | Тиен Тао | Патая 2019, 96 kg | 1,72 | 96,0 | 180 | 230 | 410 | 99,9 | 141 | 181 | 322 | 484 |
| 16 | Иля Илин | Грозни 2015, 105 kg | 1,74 | 104,3 | 191 | 246 | 437 | 99,6 | 140 | 181 | 321 | 498 |
| 17 | Хосейн Резазаде | Сидни 2000, +105 kg | 1,86 | 147,5 | 212,5 | 260 | 472,5 | 85,8 | 121 | 147 | 268 | 487 |
| 18 | Лаша Талахадзе | Ташкент 2021, +109 kg | 1,97 | 177,0 | 225 | 267 | 492 | 81,6 | 115 | 136 | 252 | 494 |
| 19 | Васили Алексеев | 1977, +110 kg | 1,86 | 160,0 | 190 | 256 | 445 | 77,0 | 100 | 134 | 233 | 452 |
Три неща се открояват. Щангистите, които се изкачват, са онези, които са преместили щангата надалеч за своята маса: Ляо Хуей, Люй Сяодзюн, Ши Джъюн и Насар. Щангистите, които слизат, са най-ниските и най-тежките. Наим Сюлейманоглу пада от първо на осмо място, не защото неговите 190 kg са били нещо по-малко от това, което изглеждаха, а защото при 1,47 m изхвърлянето му е изминало 1,58 m срещу 2,02 m при Насар, с повече от една пета по-малко; Синклер никога не видя разликата. Свръхтежките падат най-ниско: 492 kg на Талахадзе са най-големият двубой в историята и, ако не бяха тези на Алексеев, най-малката работа на килограм в таблицата, защото 177 kg тяло трябва да бъдат хранени, независимо дали вдигат.
За Насар числата са следните. Двубоят му от 405 kg в Манама през декември 2024 г., при 88,74 kg, е най-доброто му представяне по тази мярка: 113 J на килограм тяло в двете движения, равностойно на двубой от 373 kg за референтния човек, 10 kg под Ляо Хуей. Неговите 415 kg в Нинбо на 4 ноември 2026 г., с изтласкването от 230 kg, носят по-малко, 359 kg, защото за тях той тежеше 94,5 kg. Движение по движение той е трети и в двете: изтласкването му е на по-малко от 2 kg от тези на Ляо Хуей и Варданян, изхвърлянето му отстъпва само на Ляо Хуей и Люй Сяодзюн.
Ръстът му е най-несигурното число в неговия ред. Енциклопедиите са го давали като 178, 180 и 183 cm в последователни години, без източник за никое от тях; таблицата използва сегашния запис, 183 cm, при същите условия както за всеки друг щангист. При 178 cm той би бил шести, наравно с Ли Фабин. При сегашната таблица първото място би изисквало вдиганията му от Манама при телесно тегло под 86 kg или около 11 kg повече в двубоя при 89 kg. Той е на 22 години и е тръгнал в другата посока, към категорията до 94 kg, където килограмите на щангата растат по-бързо от работата на килограм тяло.
Какво мярката не може да реши
Мярката дели работата на телесната маса, както калкулаторът прави за всеки, на когото служи. Физиологията подсказва, че силата расте по-бавно от масата, приблизително с нейната степен две трети, което именно кривата на Синклер приближава. Затова работата на килограм е взискателна към най-тежките мъже и благосклонна към най-леките, и таблицата го казва открито: нито един щангист над 90 kg не е в първата ѝ десетка. Това е класация на онова, което всяко тяло е произвело за своя размер, а не прогноза кой би победил в двубой при еднакво тегло.
Пътищата на щангата и работата на тялото са оценки, построени от стандартни пропорции на телесните сегменти и типична кинематика на щангата, а не измервания на тези щангисти. Поемане в пълен клек, поемане в полуклек и изтласкване в ножица се третират еднакво. Тъй като всеки щангист е третиран по един и същ начин, подредбата е по-устойчива от джаулите.
Ръстовете са от енциклопедии, не от претегляния; IWF не публикува такива. Публикуваните ръстове обикновено са с 1 до 2 cm над измерените, а 2 cm местят референтния двубой с около 4 kg, така че подредбата между второ и четвърто място стои в рамките на тази несигурност, както и подредбата между пето и седмо. Първото място и преднината на Насар пред всеки щангист над 85 kg са извън нея. Леонид Тараненко (266 kg през 1988 г.) и Антонио Кръстев (216 kg изхвърляне през 1987 г.) липсват, защото за никого от двамата не беше открит надежден ръст. Теглото при вдигането не е публикувано за Варданян, Моради, Тиен Тао, Илин и Морис, и е използвана границата на категорията; това на Талахадзе е претеглянето му в Токио четири месеца преди Ташкент. Резултатите на Илин от 2008 и 2012 г. са анулирани и не са използвани; вдигането му от 2015 г. е в сила. Вдиганията от 1977 и 1984 г. предхождат съвременния контрол.
Източници. Вдигания, ръстове и претегляния: страниците на щангистите в Уикипедия и Olympedia, включително Olympedia за Сеул 1988; докладът на IWF и Inside the Games за Нинбо 2026; отменената операция на рамото от Дума; теглата на Насар при претегляне от Torokhtiy. Константи на Синклер за 2025–2028 г.: таблици на Федерацията по вдигане на тежести на Алберта и RPE Training. Роби: бележка на IWF до федерациите членки и BarBend. GAMX: съобщение на IWF, 22 април 2026 г. и Huebner et al., 2026. Енергийният модел: калкулаторът Strength Levels, milkodo.com/calc, v2.66.
