Съществуват два вида фибри

• Разтворими –  фибри, които се разтварят във вода и образуват хомогенна желатиноподобна маса. При преминаването си през червата, биват преработени от чревната, бактериална флора и отделят голямо количество газове. Зърнените култури, кореноплодните зеленчуци, бобовите, вътрешността на повечето плодове са богати на разтворими фибри.
• Неразтворими –  фибри, които не се разтварят във вода, но въпреки това попиват течности. Механичното дразнене на чревната лигавица, ускоряващо изпразването на червата се дължи на тях. Изграждат обвивките на всички зърнени култури и ципите на плодовете. Богати източници на неразтворими фибри са зелените зеленчуци, ядките и семената.

Фибрите и храносмилането — Какво става когато прекалим?

• В устата – кариесите и другите патологични състояния на зъбите и устната кухина се характеризират със свръх развитие на бактериални колонии. Въглехидратите от зърнените и бобовите култури, както и от други растения с високо съдържание на фибри способстват за това.
• В стомаха – когато голямо количество фибри попадне в стомаха, храносмилателните сокове се попиват бързо и по този начин останалата храна не се смила ефективно. Неразтворимите фибри са силен дразнител за лигавицата на стомаха. Неслучайно,  хора със стомашна язва или гастрит се хранят с течности и избягват „груби” храни.
• В тънките черва – фибрите влизат в тънките черва с увеличен обем. Когато попаднат в дванадесетопръстника взаимодействат със жлъчните соли и възпрепятстват усвояването на мазнините, а оттам и на холестерола и мастноразтворимите витамини A, D, Е и K. В неразтворимите фибри се активират фитати и ензимни инхибитори, които блокират усвояването на минерали и натоварват панкреаса. Прекалената консумация на фибри се свързва с панкреатит и жлъчни камъни.
• В дебелото черво – на хора страдащи от запек е общоприето да се дават допълнително фибри. Поддръжниците на този подход твърдят, че стимулацията от триенето на неразтворимите и ферментацията на разтворимите фибри са ползотворни и безопасни процеси, но това далеч не е така. При повечето хора запекът се дължи на дисбактериоза (недостатъчна и/или небалансирана флора в червата заради употреба на антибиотици, преяждане) и/или слаба чревна перисталтика (липса на чревен тонус от лекарства, стрес и др.). Една от функциите на чревната флора е да задържа вода в изпражненията. За разлика от ползотворните бактерии, влакнините задържат водата прекалено кратко и изпражненията бързо губят водно съдържание и изискват усилие при отделяне. Тази насилствена дефекация издува външните и вътрешните хемороиди и стеснява червата. Следват още неуспешни опити и влошаване на състоянието до порочен кръг, който продължава докато тялото не реагира със силни крампи и диария – реакция срещу инфекциозен процес. При излизането си от тялото, изпражненията понякога прекомерно увеличават диаметъра на разтегнатия анус и причиняват анални фисури, благодарение на уголемените до 5 пъти фибри. Подобното на шкурене въздействие на неразтворимите фибри, с времето причинява язви по цялото протежение на дебелото черво и най-вече на ректума. Освен всичко останало, на страдащите от запек се препоръчва да намалят приема си на животински мазнини, което съвсем влошава ситуацията, защото те са най-силния стимулатор и помощник на чревната перисталтика.

Колко фибри да ядем?

Всички хранителни добавки, които представляват извлеци от зърнен фураж – обвивки и трици – надвишават в пъти безопасното количество баластни вещества. Завишения прием на зърнени, бобови и кореноплодни растения също е опасен и ненадежден начин да се регулира чревната перисталтика, като може да доведе до различни стомашно-чревни заболявания, хранейки патогенни микроорганизми с въглехидрати. За нормалното функциониране на храносмилателната система у възрастният човек е необходимо нищожно количество фибри при наличието на нормална чревна флора. Ако редовно се пият натурални, млечно-кисели напитки – кефир, кисело мляко и прочие – дори този минимум от фибри отпада. Умерената консумация на сезонни плодове и зеленчуци е нормалният източник на влакнини и поддържа нивото на полезни бактерии в дебелото черво.

Защо хлябът засища и ни се приисква филийка?

Въглехидратното съдържание на белия хляб е около 55%, оттам и пристрастяващите му свойства на високо-въглехидратна храна – чувство за бързо засищане при глад. В различните сладкиши и торти има дори още повече въглехидрати. Преминавайки през стомаха и червата, хлябът запазва плътността и голяма част от обема си, създавайки илюзията за ситост.

Защо хлябът запича?

Еластичността на тестото се дължи на протеина глутен, който е трудно смилаем и силно алергенен. Доказано е, че необратимо уврежда лигавицата на тънките черва, чрез автоимунна реакция на организма. Глутенът се намира в зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Използва се масово в хранителната индустрия като стабилизатор, а в миналото се е използвал като лепило (glue – лепило). При попадането на глутена в храносмилателната система се образуват глутенови екзорфини, които прекъсват чревната перисталтика. Ограничаването или премахването на храните съдържащи глутен, значително подобрява стомашно-чревните смущения.

Психични проблеми

Глутеновите екзорфини имат психотропни свойства, които са свързани с аутизъм, шизофрения и други психични заболявания. При много хора е основен причинител на мигрена (главоболие).

А пълнозърнест хляб?

Пълнозърнестият хляб съдържа голямо количество фибри, които хранят отговорната за редица заболявания, патогенна флора на дебелото черво, увеличават обема на изпражненията и дразнят чревната лигавица. Всичко това води до болест на Крон, синдром на дразнимото черво, дивертикулит, рак и др. Също така в зърното има фитична киселина и ензимни инхибитори, които сериозно натоварват панкреаса и предотвратяват абсорбцията на важни минерали като цинк, калций, магнезий и желязо. Единственият начин да се деактивират тези вредни съставки е чрез ферментация или накисване на зърната, което е твърде времеемък процес за днешния ритъм на живот.

Извод

Хлябът и тестените изделия са от храните, които трябва да се избягват, особено от хора със стомашно-чревни заболявания и диабетици. Те имат ниска хранителна стойност, вредят на храносмилателната система и блокират усвояването на редица важни хранителни вещества.